Нарушеното функциониране на лимфната система може да се прояви, като козметичен проблем, например неравности по кожата в определени зони и отоци на крайниците, които променят техния контур, и като сериозно здравословно състояние. И в двата случая се използва терминът лимфен застой (лимфедем). Подходът към лечението на лимфния застой (лимфедема) зависи от установяването на причините за появата му, дали е първичен (вроден) или вторичен (придобит), и дали съществува възможност за тяхното отстраняване. В останалите случаи настоящият стандарт за справяне с лимфния застой се основава на облекчаващи терапии..
Използваните методи са два: компресивна терапия и лимфен дренаж (мануален и апаратен).
Компресивната терапия – означава носене на компресионни превръзки или облекла, предназначени за намаляване на отока и поддържането му в оптимални граници. Тя е съществена част от комплексния подход в началните фази на лимфния застой. Има разработени три основни мануални лимфно дренажни метода (д-р Емил и Естрид Воддер, проф. Майкъл и Етелка Фьолди и д-р Джон и Джудит Кеслей).
И трите метода имат обща цел – подобряване на скоростта на придвижване на лимфата в лимфната система, но използват различни похвати за постигане на ефективен дренаж.
Мануалният лимфен дренаж е коренно различна техника от класическия терапевтичен масаж. Когато се изпълни правилно, този дренаж подкрепя активността на лимфните съдове и ускорява абсорбцията на итерстициалната (междуклетъчна) течност.

Все още фармацията не е разработила и внедрила лекарство за лечение на лимфния застой, основно защото това състояние често е резултат от множество механизми, което затруднява създаването на едно универсално средство за лечение. За разлика от фармацевтичната индустрия, природата е създала средства, които оказват положително въздействие върху лимфната система. За съжаление, и сред тях няма едно-единствено, което да влияе ефективно на всички механизми, свързани с лимфния застой. Въпреки това, описаните по-долу билки са естествени средства с доказана клинична ефективност, които показват как и в какви случаи помагат.
Истинско еньовче (Galium verum)
Лимфатичните му действия се обясняват с наличието на специфични биологично-активни вещества (флавоноиди, монотерпеноиди и кумаринови гликозиди), които събрани в едно растение имат уникален синергичен ефект, стимулиращ функционирането на лимфната система: ускоряване на лимфния поток (лимфо кинетик), подобряване на вискозитета на лимфата (намалява гъстотата й) и намаляване на пропускливостта на лимфните съдове.(1,2)

Екстракт от артишок (Cynara Scolymus L.)
Екстрактът от артишок стимулира важни активни вещества, отговорни за микроциркулацията и вазодилатацията на ендотелните клетки, действа като потенциален противовъзпалителен агент, който защитава лимфните съдове от оксидативно увреждане (чрез образуване на ROS) и подобрява клетъчната свързаност помежду им (кохезия) чрез подсилване на комплекса за плътно свързване, което намалява пропускливостта им (3). Това намалява възможността за изтичане на лимфа извън лимфните съдове.

Жълта комунига (Melilotus officinalis L.)
Жълтата комунига съдържа широк спектър от биологично-активни вещества, като кумарини, флавоноиди и терпеноиди. Сухият екстракт, стандартизиран да съдържа 5-20% кумарин, се получава от изсушените й цъфтящи връхчета.
Кумаринът е естествено ароматно вещество, използвано като допълнително лечение на лимфедем след мастектомия, наред с компресивните методи за ограничаване на разпространението му. Той е лактон (алфа бензопирон), цикличен естер, който първоначално е бил използван като подправка. Среща се също в тонка боб и лавандулово масло.
Ефектите му върху ускоряването на лимфната циркулация (лимфокиннетик) са изследвани и при кучета и при хора с помощта на лимфография. Интравенозното приложение на 10 доброволци на препарат на базата на жълтата комунига повишава лимфната циркулация на гръдния канал, потвърждавайки лимфокинетичните свойства на този препарат и на кумарина (4). Бензопироните, като кумарин, намаляват всички форми на оток с високо съдържание на протеини. Те действат, като стимулират макрофагите да увеличат броя си и като засилват нормалното им лизиране на излишните протеини (разтварянето на протеините в лимфната течност). Намаляването на излишния протеин намалява задържането на придвижването на течности, което от своя страна намалява отока. Този ефект на намаляване на протеините може да се открие около четири часа след прилагане на бензопирон и достига пик след 24 часа. Тази им функция е безценна защото ограничава и намалява развитието на фиброза ( от мек отока се превръща в твърд). С нейното напредване отоците стават постоянни.
В продължение на 12 седмици, 25 жени с лимфедем на ръката, поради аксиларна лимфаденектомия за рак на гърдата, са получавали 20 mg/ден екстракт от жълта комунига, съдържащ 20% кумарин. След шест седмици изследователите отбелязват значително намаляване на размера на крайниците.(5).
През 1993 г. в Австралия, Индия и Китай са публикувани три проучвания, които разглеждат употребата на кумарин при лечение на лимфоедем. Лечението с кумарин намалило обема на отока при лимфедем от втора степен на ръката с 2,2% на месец (т.е. 40% за шест месеца) и с 1,5% на месец (т.е. 33% за шест месеца) при лимфедем от втора степен на крака.
Мета-анализ разглежда 51 клинични проучвания, проведени в осем страни, които изследват ефектите на различни бензопирони, включително кумарин, при лечение на лимфедем. Във всички проучвания пероралното или локално приложение на бензопирони води до значително намаляване на лимфедем между 40% и 71% в рамките на една година.(6) Симптомите, включително инфекцията, са намалени по подобен начин в почти всички проучвания, независимо дали е засегната ръката или кракът. Комбинирайки 25-те проучвания, в които бензопирон е прилаган перорално, средното намаление на отока за една година е 36% (1225 пациенти). Намалението е по-слабо изразено при елефантиаза (-15% за една година), отколкото при степени 1 и 2, тъй като отокът очевидно е бил по-сериозен в началото.

Рутин
Ефектът на флавоноида рутин ( о-(b-хидроксиетил)-рутозид е от групата на гама-бензопироните) върху повишената пропускливост на микроциркулацията е демонстриран, както експериментално, така и при хора (7-8). Това действие вероятно се дължи на директен ефект върху ендотелните клетки, водещ до намаляване на размера на между ендотелните връзки (7,9 10). Подобни „мембранни“ ефекти са показани върху тромбоцитите и червените кръвни клетки (11,12). Това намалява пропускливостта на съдовете. Голямо е сходството между лимфните съдове и кръвоносните капиляри, тъй като и двете са покрити с ендотелни клетки. В по-напреднала възраст или при условия на постоянно повишено налягане (лимфедем), лимфните съдове дегенерират и стават все по-пропускливи. Ето защо използването на рутин намалява пропускливостта на лимфните и капилярни съдове.

Бромелаин
Ананасът се използва като част от традиционната народна медицина от древни времена и продължава да присъства в различни билкови препарати. Бромелаинът е сложна смес от цистеинови протеинази, извлечени от плода или стъблото на растението ананас. Въпреки че пълният механизъм на действие на бромелаина не е напълно идентифициран, бромелаинът е придобил универсална приемливост, като фитотерапевтично средство поради историята си на безопасна употреба и липсата на странични ефекти. Бромелаинът се прилага широко, заради добре познатите си свойства, като противовъзпалителни, антитромботични и фибринолитични ефекти, противоракова активност и имуномодулиращи ефекти, в допълнение към това, че е средство за заздравяване на рани и подобряване на кръвообращението. Бромелаинът се използва рутинно в натуропатичната онкология за предотвратяване на пост-лъчева фиброза и за намаляване на риска от лимфедем. Бромелаинът в дози от 3000 mg е установен, като полезен за предотвратяване на следоперативни сраствания и се използва, често в комбинация с други растителни ензими, при лечението на лимфедем. Тъй като е доказано, че бромелаинът е като цяло безопасен при перорални дози, интегративните онколози често го използват за различни състояния, свързани с рака, включително постлъчева фиброза, постоперативен оток илеус, лимфедем, имуномодулация и възпалителни чревни заболявания. (13,14,15)

- Lymphangious Arzneim Forsch, Drug Resear, 21, 852-3 (1971).
- Foldi M et al., Arztl Forsch. 16, 99 (1962).
- D’Antuono I, Carola A, Sena LM, Linsalata V, Cardinali A, Logrieco AF, Colucci MG, Apone F. Artichoke Polyphenols Produce Skin Anti-Age Effects by Improving Endothelial Cell Integrity and Functionality. Molecules. 2018 Oct 23;23(11):2729. doi: 10.3390/molecules23112729. PMID: 30360471; PMCID: PMC6278506.
- Bartos V et al., Med. Klin., 65, 1701 (1970).
- Muraca M.G. et al., I linfedemi degli arti superiori post-mastotectomia. Trattamiento con l’estratto di meliloto officinale, Gazz. Med. Ital., Arch. Sci. Med. 1999, 158: 133-6.
- Casley-Smith J.R., Benzo-pyrones in the treatment of lymphoedema, 1999 March, vol. 16, N01: 31-41.
- Bergstein NAM: Clinical study of the efficacy of o-(b-hydroxyethyl)-rutoside (HR) in varicosis of pregnancy. J Int Med Res 3:189-193, 1975
- Wismer A: Action du trihydroxyethylrutoside permeabilite des vaisseaux capillaires chez I’homme. Praxis 52;1412-1414,1963
- Jolles B, Harrison AG: Enzymic processes in vascular per- meability and fragility changes in the skin radiation reaction. BiblAnat 9:482-487, 1967
- Roztocil K, Fischer A, Novak P. Aazgova L: The effect of o-(b-hydroxyethyl)-rutoside (HR) on the peripheral circulation in patients with chronic venous insufficiency. Eur J Clin Pharmacol 3:243-246, 1971
- Van Haeringen NJ, Glasius E, ten Cate JW, Gerritsen J, Van Geet J: Effect of o-(/3-hydroxyethyl)-rutoside on red cell and platelet functions in man. Bibl. Anat 12:459-464. 1973
- Schmid-Schonbein H, Volger E, Weiss J, Brandhuber M: Effect of o (/3-hydroxyethyl)-rutosides on the microrheology of human blood under defined flow conditions. Vasa 4:263-270, 1975
- Potential role of bromelain in clinical and therapeutic applications Vidhya Rathnavelu 1, Noorjahan Banu Alitheen 2, Subramaniam Sohila 3, Samikannu Kanagesan 4, Rajendran Ramesh 5
- „[Systemic enzyme therapy in the treatment and prevention of post-traumatic and postoperative swelling].“ Acta Chir Orthop Traumatol Cech 68(1): 45- 9.Kamenicek, V., P. Holan, et al. (2001). .153.THE EFFECTIVENESS OF PROTEASES IN TREATING DISORDERS OF LYMPHATIC DRAINAGE M. WALD, J. ADÁMEK Department of Surgery, 2nd Faculty of Medicine, Charles University, Prague, Czech Republic





Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.